СПРАВКА ЗА ИМОТА “МУСОВОТО”
Имението Мусовото е функционирало като чифлик до средата на миналия век,
когато в него е живеело четиричленното семейство на заможен земеделец,
напълно издържало се от селскостопанската продукция в чифлика.
В началото на 20 в. имението е принадлежало на хаджи Муса Мусов, от чието име идва и названието на имота. След преместването на българо-турската
граница на юг през 1912 г. х. Муса Мусов се изселил в Турция със семейството си. Чифликът станал държавна собственост и впоследствие е бил закупен (към 1928-1930 г.) от П. Г. (тогава кмет ) и от М С., който идва със семейството си от с. Манастир.
През следващите години той систематично придобива нови земи по границите на имота си чрез покупка или замяна. Запазени са документи за тези сделки от началото на миналия век, в някои от тях вместо подписи са поставяни пръстови отпечатъци. Към 1945 г. целта му е била постигната –
планинският чифлик Мусовото е едно компактно владение от около 94 дка ниви, ливади, пасища, градини и гора, с река за естествена долна граница, с две
къщи до “хармана”. Това е целият южен склон на един хълм, естествено
обособена част от Родопите. През 1942 г. в чифлика гостували по покана на
собственика активистки на Червения кръст, които имали за задача да обучават местните жени в готварство и подреждане на дома. Гостенките нарекли имението “ЧЕРЕШОВИЯ ДОМ”, заради многото 100-годишни черешови дървета, някои от които са запазени и досега.
Днес 94 дка от Мусовото са собственост на наследник на М.С. Други два декара от чифлика са в регулация, върху единия е старата къща на х. Муса Мусов, а втората къща - е рухнала.Тези два парцела могат да бъдат закупени отделно от масива от 94 дка.
Мусовото се намира в Средните Родопи, в землището на с. Глогино, община
Баните, на почти равно разстояние от големите административни центрове
Пловдив, Кърджали и Смолян – на около 80-90 км. На 24 км е от балнеологичния
курорт Баните (общински център, с минерален извор – топла вода за пиене и
къпане); на около 5 км е от центъра на с. Давидково – бивш административен
център с богата история, свързана с тази на с. Манастир. Най-краткият път
от Пловдив за Мусовото минава през живописния и добре поддържан резерват
Кормисош (Карамуш) с правителствена резиденция, посещаван и от чуждестранни
ловци. В махала Кирково, край която е имотът, е администрацията на кметство
Глогино, има магазин за хранителни и други най-необходими стоки. До чифлика
може да се стигне с ежедневните автобусни линии от Пловдив (пътя за Лъки – Белица – Кормисош – Загражден или през Чепеларе – Момчиловци – Оряховец – Давидково), от Кърджали и Смолян (през Баните). В Баните има модерно оборудван център за спешна медицинска помощ, хотели, почивен дом на МВР. В близкото село Загражден има почивна станция на Пловдивския университет, а в Глогино – почивна станция на БАН. До чифлика достига асфалтиран път с ширина 6 м (III-та категория), по който минават автобусите от Пловдив за Давидково и от Баните за Загражден. При моста на р. Глогинска от асфалтирания път се отбива път, минаващ през долната част на Мусовото. ЛИЦЕТО НА ИМОТА КЪМ ТОЗИ ПЪТ – IV КАТЕГОРИЯ, Е ОКОЛО 1 КМ. Имението Мусовото включва ниви, ливади, пасища, градини, харман. Естествена долна граница на Мусовото е река Глогинска, извираща в землището на с. Глогино. Освен пътя през долната част на Мусовото, път минава и над горната граница на чифлика. Осигурени са ВОДОСНАБДЯВАНЕ С ПИТЕЙНА ВОДА ОТ ВОДОПРОВОД и ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ от хармана до реката. Поливане е възможно от изворите в чифлика и от реката с помпа. Един от изворите (“врисове”) в чифлика е известен с това, че дълголетница от Глогино не е консумирала мляко, с което
обикновено се свързва дълголетието на родопчани, но пък е пиела вода само от
този извор – не си носела вода вкъщи, а идвала всеки път да пие вода направо
от извора. Характерни са разнообразен релеф, разнообразна дива растителност
(иглолистни и широколистни дървета, храсти, чайове, горски плодове и др.).
Терасовидните ниви и ливади дават възможност за избор на многобройни места, подходящи за строеж на сгради (възможна е промяна на статута на земята). Чифликът е с южно изложение, с много слънчеви дни през зимата. Надморската височина е около 1000 м. При долния край на чифлика има функциониращ рибарник. Хоризонталната ливада от 9 дка край реката е любимо място на местните ловци за откриване на ловния сезон в района. В реката има дълбоки места, подходящи за плуване.
Част от красивия пейзаж е специфичният профил на съседния връх Ени-хан
(друго име в. Свобода - на11 км от Давидково), където според преданието е
погребан турският военачалник Ени-хан баба и има култова постройка,
посещавана от мюсюлманите от Южна България за поклонение и за ритуала
“курбан”. В подножието на върха е хижа “Свобода”, от която има туристически маршрут за хижа “Преспа”. От хижа Свобода бързо се стига по пътя към върха до прочутия извор с една от най-ниските температури на водата в България – около 4-5оС. В района на Ени-хан са правени част от снимките на филма “Време разделно”, в които са участвали местни овчари със стадата си. Връх Ени-хан е осеян с “тикли” – черни каменни плочи, които местните жители използват за покриване на къщи, облицоване на цокли и настилка на алеи.
За земите в чифлика се сключват договори за аренда, отглеждат се картофи,тютюн, фасул, други зеленчуци и плодове, развива се скотовъдство. В миналото е имало много пчелни кошери. В участъка на реката, граничещ с имота, има бараж и е възможно да се отглежда риба – балканска пъстърва. И при
естествени условия има възможности за лов и риболов. Поради това, че чак до
1912 г. чифликът и неговият район са били на юг от българо-турската граница,
това място е естествен етнографски резерват на автентични традиционни
носии, родопски говор, кулинарни специалитети, занаяти (тъкачество на т.
нар. губери, халища, козяци, ямболки и др.) и друг традиционен поминък –
отглеждане на картофи и тютюн, овцевъдство и др. |
|
|
